Арлена Вергано

Заглавие: Арлена Вергано Чет Авг 12, 2010 1:49 am

Име: Арлена Алиса Водевил Вергано

Прякори: Аря, Ари, Лена, Нана, Али, Лиса, Дев, Вера и всички производни от имената й.

Възраст: 14 години

Рожденна дата: 31. октомври 1995 година

Зодия: Скорпион

Външен вид: Въпреки че повечето момичета се интересуват най-вече от външния си вид, дали прическата им не се е развалила и дали не изглеждат дебели, Аря не е от тях. За нея е важно само да изглежда що-годе добре, но не й пука дали хората я харесват. И все пак, не си мислете, че тя не е красива. Напротив.
Косата й е червеникаво-оранжева, спускаща се на леки къдрици до раменете. Има бритон, който обикновено носи от лявата страна на челото си. Очите й са с лешников цвят в буквалния смисъл - когато човек се вгледа в тях, веднага се досеща за току-що набрани лешници от някое дърво.
Кожата й е бледа и мека. Няма бенки или някакви "дефекти" по нея.
Не е кой знае колко висока - около 163 сантиметра, и тежи 49 килограма. Слаба е на външен вид, но психически е силна личност.
Има горе-долу плътни устни, а миглите й са гъсти и дълги в някакъв странен цвят между рижаво и кестеняво.

Характер: Като Скорпион Лена би трябвало да е много мълчалива, избухлива и отмъстителна. Е, първото и третото важат, но никак не е избухлива. Съвсем обратното. Задържа чувствата в себе си и рядко показва какво чувства наистина. Не се усмихва постоянно като някоя луда, но нерядко усмивката украсява лицето й. Когато е тъжна, се старае да постави някоя каменна маска, която никой да не може да разбие, и така да не разбере, че не е тъжна.
Нана е дружелюбен човек и лесно се сприятелява. Няма кой знае колко приятели, тъй като смята, че не са й нужни. Не иска предатели, лъжци и измамници за приятели. Самата тя е много честен човек и държи другите да се държат с нея така, както се държи с тях и тя.
Не е привърженичка на правилата, най-вече защото е Скорпион и притежава червена коса. Също така не е много подредена, но при нужда може стаята й да бъде блестящо чиста.

История: Вера е родена в Ричоне, малък курорт на източното крайбрежие на Италия. Майка й, Алиса Вергано, е отгледала дъщеричката си съвсем сама - баща й е изчезнал в момента, в който Алиса започнала да ражда. Единствено поискал детето да носи имената Арлена и Водевил. А Алиса искала другите две. Но това е друга тема.
Двете живели в голяма къща на брега на Ричоне, радвайки се на красиви изгреви и успокояващи залези. Всяка сутрин Али се събуждала с блъскането на вълните в скалите и заспивала с крясъците на чайките. Този живот бил истински рай за малкото момиченце.
Когато обаче тя навършила дванадесет години, се наложило да се преместят. Алиса била намерила много по-хубава работа от зле платеният пост на шивачка - имала възможност да стане моден дизайнер. Макар и Дев да не била съгласна, тя се примирила. Искала майка й да е щастлива, а пък самата тя можела да се приспособи към повечето неща.
Заминали за Лондон, Англия. Там вече живели в апартамент. Ари била нещастна, нямало го морето, нямали ги красивите залези, нямали ги чайките, нямало го спокойствието. Всичко било мрачно, дъждовно и мръсно. Само след два месеца престой в Лондон, червенокоската намразила града.
Въпреки всичко Аря се държала. Не искала да натъжава майка си, като й сподели какво чувства. И така, момичето прекарвало дните със скучните лондончанчета в училище, а вкъщи само четяла книги.
Почти две години минали по този начин. Само скука и никакво забавление за Лена. Но един ден тя открила нещо доста интересно.
Червенокоската се разхождала в централния парк на Лондон една събота. Майка й, разбира се, била на работа. Нана навлязла навътре в малка горичка, която преди не била виждала. Там съзряла момче, което унищожавало всички растения по пътя си. Тъпчело цветята, чупело клонките на младите дръвчета, късало листа. Вера му се ядосала, но не го спряла. Спотайвала се зад едно дърво. Когато той си тръгнал, тя отишла до една млада липа. Хванала току-що счупеното клонче и се зачудила защо това момче трябваше да унищожава природата. Казала си, че би било много хубаво, ако можеше клончето да се "излекува". И когато погледнала към него, забелязала как няколко тънки, зелени жили свързали клончето с отчупената му част.
Когато се върнала в апартамента, веднага се заела за работа. Търсила в многото книги, които притежавала, за нещо такова, но не успяла да намери нищо. Никъде не пишело нещо за хора, които да могат да "лекуват" растенията.
И тогава, в един най-обикновен дъждовен ден, млада жена на около двадесет години пресрещнала Лена на улицата и й съобщила за съществуването на академия за деца като нея. Червенокоската веднага заминала за това училище, като на майка си оставила единствено малка бележка с посланието, че и сама ще се справи в живота.

Местожителство: Когато може, се прибира отново в Ричоне, Италия. За Лондон е забравила напълно.

Талисман: Едно много красиво колие, което баща й е оставил за спомен от него.

Допълнително: От четири години мечтае да свири на барабани, но майка й не й позволявала. Любимите й цветове са тъмносиньо, бронзово, бледожълто и убито зелено. Обича котките, но обожава кучетата. Винаги е искала да си има едно кученце, и то лабрадор. Обожава да слуша музика и да чете книги. Любимото й цвете е червената роза.

Снимки:

Малко почивка след училище

Излежавайки се на слънце пред къщата...

Детето на розите

Готини очила, а?

Тъжна под дъжда

Заглавие: Re: Арлена Вергано Чет Авг 12, 2010 2:17 am

Одобрена разбира се.

P.S. Чакам подарък от Прага! xD

Заглавие: Re: Арлена Вергано Чет Авг 12, 2010 1:49 pm

Чудесно си сесправила, но трябва да ти се появи човек, който да ти каже за академията.

Заглавие: Re: Арлена Вергано Чет Авг 12, 2010 9:48 pm

Ами, че то го пише в края на историята...