The Element Academy

The Element Academy... BG RolePlay forum...
 
ИндексPortalРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Вълшебната поляна

Go down 
АвторСъобщение
Елиз Уинтър
Директор, Земя
Директор, Земя
avatar

Брой мнения : 192
Points : 275
Join date : 03.08.2010

ПисанеЗаглавие: Вълшебната поляна   Пон Авг 09, 2010 2:41 am

Тук се намира вълшебната полянка. В нея се долавят всички елементи- красотата на Земята, хладта на Водата, сладкият аромат на Въздуха и топлината на огъня. Полянката се намира точно в средата на гората и е почти неоткриваема.
Върнете се в началото Go down
http://the-element-academy.bulgarianforum.net
Арлена Вергано
Дете на Земята
Дете на Земята
avatar

Брой мнения : 90
Points : 99
Join date : 11.08.2010
Age : 23
Местожителство : In the sweet chamomile, waiting for you...

ПисанеЗаглавие: Re: Вълшебната поляна   Нед Авг 22, 2010 4:04 am

Всичко бе напълно застинало. Никакъв звук не се долавяше отникъде. Или поне не и звук от човек. Природата бе напълно необезпокоявана, всяка птичка пееше своята песен, вятърът вееше спомени и хлад, някоя рекичка наблизо облагородяваше почвата, а един кълвач ритмично отмерваше изминаващите секунди.
Внезапно всичко замлъкна и се ослуша. Една стъпка, втора стъпка, счупена клонка. Някой идваше. Кълвачът спря да дълбае дупката в мекия бор и обърна глава към новодошлата. Някакво момиче с дълга червеникаво-оранжева коса, в която се бяха заплели малки листенца, се показа иззад един храст. Нарушител. И сякаш за да потвърди твърдението, наблизо вълк започна да вие, предупреждавайки останалите за опасността.
Всъщност, опасност нямаше. Арлена бе най-обикновено момиче, което просто обожаваше природата. И всичко зелено в нея. Естествено, та нали тя бе Дете на Земята. И ето че сега, изведнъж бе попаднала тук, на това вълшебно място, което сякаш бе извадено от някоя приказка. Единствено принцът на бял кон липсваше... Но той можеше да се появи по-късно.
Аря застана в центъра на полянката и се огледа. Наоколо имаше само дървета, все високи, вечнозелени борове с червеникаво-кафяви стебла. Небето бе лазурно-синьо в буквалния смисъл - когато човек го гледаше, се досещаше за лазурните води около някое забравено от Бога райско островче, каквито даваха по телевизията. Тревата бе тучна и зелена, вероятно току-що избуяла. По малките стръкчета все още личаха капчици роса от сутрешния хлад. А когато Лена седна спокойно на земята и сложи глава на коленете си, птичките се успокоиха и подновиха своите песни.
Червенокоската стоя така известно време, съзерцавайки малка мравчица, която теглеше голяма троха. Кой знае откъде я мъкнеше и къде я бе намерила. Определено й беше тежко. Вера я побутна леко с показалец и мравчицата забърза, уплашена от непознатото същество, което се извисяваше като небостъргач пред нея.
- Коя си ти? - внезапно прозвуча момичешки глас зад Нана и тя бавно се обърна. Прикри лице с ръка, тъй като слънцето, изгряло едва преди час, я заслепяваше. Не успя да разбере коя бе новодошлата, но се изправи и подаде ръка.
- Арлена Вергано, дете на Земята. - тя се усмихна лъчезарно, показвайки два реда прави и бели зъби. Отсрещната явно не бе толкова дружелюбна, тъй като не се представи веднага.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
We sit drinking Chamomile tea.
My stomach hurts, you feel sad.
Release from the pain inside of me.
Don't we all rip off eachother's ideas?

Peppermint and biscuits on plates.
You don't look like you feel too great.
Take the pain from inside of me!
Don't we all rip off eachother's ideas?
Don't we all siphon life from our friends?
Върнете се в началото Go down
http://house-of-the-night.forumotion.com/
Касандра Кингсли

avatar

Брой мнения : 22
Points : 26
Join date : 03.09.2010
Age : 22
Местожителство : In the middle of nowhere...

ПисанеЗаглавие: Re: Вълшебната поляна   Нед Сеп 12, 2010 4:42 pm

Дъщеря на водата... Всъщност, звучеше логично, поне в нейния случай. Това обясняваше почти всичко - от дребни неща като да обича да плува и любимият и цвят да е синьо, до доста по-значителни като това, че беше наистина невероятна плувкиня или пък че чувстваше водата като свой дом или пък че беше видяла онези странни огромни лъвове дълбоко под водата онзи ден, когато беше само на пет и изобщо не разбираше какво се случва около нея.
Такива мисли - а и други, като това, че за първи път има толкова голяма промяна в живота и и това че се мести в съвсем ново училище, на съвсем ново място - никога преди не и се беше случвало - се въртяха в главата на Касандра, докато крачеше неуверено с ръце навряни дълбоко, доколкото може, в джобовете на късите и панталонки. Идеята беше да разгледа около новата си къща, която споделяше с другите дъщери и синове на водата, но имаше моменти, в които изобщо не забелязваше накъде върви, а беше отдадена изцяло на мислите си. В един такъв момент тя излезе от познатата си ареа - която между другото беше плачевно малка - и се озова в някаква гора, без дори да се усети, че може да се загуби или пък, че вече се е изгубила.
Изведнъж тя спря потока си от мисли и се сепна - къде се намираше? Никога не беше идвала тук преди. Ами как щеше да се върне? Както и да е, засега можеше да се наслади на красотата на мястото, в което се намираше, а после да се притеснява как ще излезе от него и дали ще излезе на правилното място. Продължи да върви напред, докато не видя как дърветата започват да с разредяват и през клоните им да се процежда повече светлина. Забави крачка, но все пак не спря да върви, което, както осъзна след няколко минути, беше много мъдро решение, защото се озова на някаква поляна. Вярно - малка, но пък толкова красива, че за миг дъхът на Лора секна. После тя се отпусна и вече беше в състояние да усети магията на мястото. Без съмнение тук се съчетаваха четирите стихии и Каси усещаше най-силно своята, естествено.
След като вече беше усетила магията и се беше поуспокоила от цялото това безпоконе, че няма да се върне в новия си дом, тя се огледа наоколо вече с ново притеснение, защото беше усетила, че не е сама на полянката. И беше права - на около десетина метра от нея стоеше червенокосо момиче, което стоеше с кръб към Лорелай и май още не беше забелязала, че русокоската е там. Още преди да го е осмислила като хората от устата на Касандра се изплъзна:
- Коя си ти? - не прозвуча особено учтиво, но поне привлече вниманието на непознатата. Та се обърна към Лора и сложи ръка пред лицато си за да са предпази от слънчевите лъчи.
- Арлена Вергано - отговори с широка усмивка, която за малко стресна Каси - никой не се усмихваше толкова лъчезарно на непознат човек. Може би тази Арлена беше... кой знае? Приятна? Добра?. Накарая, след като преглътна изненадата си, Лорелай се предстви:
- Касандра Кингсли - не можеше да се усмихне, не и толкова искрено и лъчезарно като другото момиче - Дъщеря на водата - добави наспокосано, пояснявайки.
После за първи път си позволи да огледа по-добре непознатата - не беше висока - всъщност беше окло седем-осем, може би десет сантиметра по-ниска от Касандра, - и все пак беше много красива, но с красота съвсем различна от тази на Лора, която изглеждаше толкова студена.
- Как мога да ти викам, Арлена? - попита Каси. Това беше добър въпрос - най-мразеше да гафи с имена - толкова беше неловко да наречеш някой, както не му харесва.
Върнете се в началото Go down
Арлена Вергано
Дете на Земята
Дете на Земята
avatar

Брой мнения : 90
Points : 99
Join date : 11.08.2010
Age : 23
Местожителство : In the sweet chamomile, waiting for you...

ПисанеЗаглавие: Re: Вълшебната поляна   Пон Сеп 13, 2010 1:29 am

Нана само се усмихна широко и бързо изговори последвалите прякори.
- Аря, Лена, Ари, Нана, Али, Лиса, Дев, Вер... - внезапно тя млъкна, забелязала учудената физиономия на русокоската. - Както си поискаш, накратко. - червенокоската отново се усмихна, надявайки се да развесели новодошлата. Но не, тя просто си стоеше там, срещу нея, с онова сериозно изражение, наподобяващо възрастен родител, което Лена най-мразеше. Въобще... Като поогледа така наречената Касандра, стигна до извода, че най-вероятно въобще не бе приятен събеседник или добра приятелка. Имаше дълга, руса коса, която със сигурност бе поддържана с много грижи. Очите й бяха с цвят на дълбокия син океан, изразяващи нищо друго, освен студенина, хлад и безразличие. Кожата й бе млечнобяла, сякаш току-що бе излязла от някой козметичен салон и бе намацана цялата с най-различни кремове. Фигурата й бе стройна и стойката уверена. Но всичките тези неща въобще не впечатляваха по-дребната на вид Али. Напротив. Тя се дразнеше на такива хора, които изглеждаха надменни и като някое агресивно хъски - първо са безразлични, а после ти се нахвърлят. Едно единствено нещо й допадаше в тази непозната - не си бе сложила никакъв грим. Не че някое нормално момиче би си сложило грим на разходка в гората, но в това бе проблемът - повечето момичета явно не бяха нормални.
- Е... Какво те води насам? - попита Лиса, за да разчупи тишината, настъпила между двете. Кингсли само я погледна измерващо, сякаш се чудеше какъв, за Бога, е този глупав въпрос. Но Аря си беше такава и нямаше, а и не искаше да се промени. Може да е смотан въпрос, но поне е нещо. Няма да стои просто така и да мълчи, след като току-що са се запознали.
На десетина метра от двете момичета притича малка, рунтава тъмнокафява катеричка, в бързината грабна един жълъд с малката си устичка и се устреми нагоре по един висок бор.
- Катеричка! - възкликна Дев, която много обичаше катериците. Кой човек би могъл да не обича тези малки, сладки, бързи гризачи? Явно все пак съществуваха такива хора. Касандра тихо изсумтя, вероятно си мислеше, че Али не я е чула, но бъркаше. Въпреки всичко на червенокоската не й пукаше особено. Просто не искаше да мълчи, когато току-що е направила ново, макар и не обещаващо запознанство.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
We sit drinking Chamomile tea.
My stomach hurts, you feel sad.
Release from the pain inside of me.
Don't we all rip off eachother's ideas?

Peppermint and biscuits on plates.
You don't look like you feel too great.
Take the pain from inside of me!
Don't we all rip off eachother's ideas?
Don't we all siphon life from our friends?
Върнете се в началото Go down
http://house-of-the-night.forumotion.com/
Касандра Кингсли

avatar

Брой мнения : 22
Points : 26
Join date : 03.09.2010
Age : 22
Местожителство : In the middle of nowhere...

ПисанеЗаглавие: Re: Вълшебната поляна   Вто Сеп 14, 2010 11:03 pm

Ама... Защо тя се държеше така? Защо я гледаше с такава неприязън и неодобрение? Защо лъчезарната и усмивка изчезна? Какво и беше направила Касандра? Наранила ли я беше? Обидила? Накърнила? Не, май не беше. Нямаше такъв спомен. Да не би да не я харесваше? Е, това вече щеше да бъде грубо, ваистина грубо - та те дори не се познаваха, бяха си разменили два думи. Не беше възможно някой да си прави такива окончателни заключения още в началото на запознанството им. Каси завъртя очи. Беше толкова наивна. Още ли не се беше научила? Нищо в нейния живот не беше нормално, особено пък на това ново магическо място. Може би, все пак, Лорелай заслужаваше подбно отношение. Нали винаги се държеше толкова хладно с хората...
Както и да е, нещо което малко или много възмути русокоската беше как Арлена възкликна "Катеричка!" с такъв ентусиазъм и любвеобвение - очевидно беше, че харесва животинчето. А русото момиче пред себе си не одобряваше! Наистина беше грубо. Каси въздъхна, което другото момиче май възприе като неодобрение към катеричката. Нещо трябваше да разчупи новата ледена стена, която се беше издигнала помежду им. Кингсли се сети, че Аря и беше задала въпрос преди малко и побърза да отговори.
- Какво ме води насам ли? Ами... Всъщност, май се загубих - каза малко смутено тя. Никак не беше готино да се загубиш. - Уж се разхождах около къщата на Децата на Водата, но явно съм се замислила твърде много, защото изведнъж се озовах в някаква непозната гора, а после и тук. Не че се оплаквам - разсмя се леко и неуверено Лора. - Тази поляна е невероятна.
Май беше говорила твърде много. Каси сведе глава и заби поглед в шарените си кецове и цветните връзки. Очакваше другото момиче да каже нещо, но Лена не обели и дума, което принуди момичето пак да вдигне поглед към нея.
- Ами ти? Защо дойде тук?
Все пак трябваше да каже нещо. Не можеше просто да седи и да я зяпа в неловко мълчание. Само да не беше прозвучало толкова грубо! А после очакваше ругите да се държат мило с нея. Как ли пък не!
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Вълшебната поляна   

Върнете се в началото Go down
 
Вълшебната поляна
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
The Element Academy :: ***Академията & Околоността*** :: Околността :: Вечнозелената гора-
Идете на: